Една от дейностите ни в Tariqa e рисуването по тялото с натурални къна и джагуа с влагане на конкретно послание или символично значение в рисунката. В случай че желаете рисунка за себе си, може да уговорите удобен ден и час на посочените контакти в сайта, а ако искате да направите специален и различен подарък за свой близък човек може да закупите подаръчен ваучер през нашия онлайн магазин.

Къна, хенна или хина е името на растението Lawsonia inermis  и на произвежданото от него багрило, което е във вид на пудра и се получава чрез смилане на изсушените листа. За да рисуваме с него трябва да приготвим специална паста, която съдържа хенна пудра и други естествени съставки като етерични масла, лимонов сок, чай, захар, вода и др. За нанасянето на хенна пастата върху кожата могат да се използват различни средства – пръсти, птичи пера, рибена кост, дървена клечка, малък сладкарски шприц, спринцовка или ръчно изработени конуси от целофан. В Tariqa  използваме такива конуси, тъй като са най-удобни и популярни. Пълним ръчно приготвената паста в тях и съхраняваме в хладилник до 3 дни или замразяваме във фризер за 6-12 месеца, за да запазим качества.

Добре е къната да се нанася върху измита и обезкосмена кожа, като след завършване на рисунката е необходимо да се спазят някои специфични грижи за нея:

Да не се мокри с вода през първите 24 часа с цел по-дълготраен цвят

Нежно да се отстрани/обели изсъхналата паста с помощта на памучно тампонче, напоено със зехтин или олио

Да се избягват ексфолиращи сапуни, лосиони и по-агресивни почистващи препарати

Да се нанасят естествени масла като зехтин, слънчогледово олио, кокосово или какаово масло преди мокрене и баня

Цветът и трайността на рисунката с къна зависят от качеството на съставките в пастата, химичния състав и температура на тялото, мястото, на което е разположена (дебелина на кожата и как се ексфолира), колко дълго е изсъхвала пастата върху кожата (препоръчително е между 4 и 12 часа).  Веднага след отстраняването на пастата цветът е оранжев. Необходими са 1-2 денонощия, за да потъмнее и да стане наситено кафяв/червеникаво-кафяв. Рисунката ще има хубав, наситен цвят около 5 дни и ще избледнее и изчезне през следващите 7-10 дни.

Произход и традиции

Рисуването с къна е много древна традиция, но не е известно кога точно е възникнала. Предполага се, че хората са се украсявали с нея още през неолита. Има доказателства за нейното използване в Древен Египет, Месопотамия и източната част на Средиземноморието. Съществуват исторически записи, свидетелстващи за използването на хенна в древна Парта, която се намирала на територия, принадлежала по-късно на Персия.

 

В Европа къната става особено популярна през 20-ти век поради нарасналия интерес към Изтока и неговата култура.

 

Използването на къната и днес следва древните приложения – като декорация по тялото на младоженците за сватбени церемонии, по време на бременност или след раждане с цел укрепване на майката и детето и за други важни поводи и празници. Старинните ритуали са запазени в културите на териториите на първоначалното ѝ разпространение (Индия и Пакистан, Северна Африка и Арабският полуостров) и съдържат мистичните акценти от миналото.

Символика

Днес къната става все по-популярна, тъй като има редица предимства – натурална, безболезнена, временна и полезна за здравето. Вярва се, че рисунката ни носи щастие, късмет и сила. Нанасянето на къна може да бъде разглеждано като ритуал. Пълният процес на разкриването на рисунката е магичен. Наблюдаваме как цвета се променя върху кожата и можем да почувстваме билковия аромат на къната. Изчезването на рисунката също е символично, тъй като ни учи, че не бива да се привързваме към нещата, а да ги пускаме и да търсим Новото.

 

В миналото са използвали хенна като символ на защита в моменти на уязвимост и преход, когато човек е изпитвал притеснение от преминаване на някакви граници или му е предстояла лична трансформация.

 

Счита се, че Mehndi (рисуването с къна) е древен ведически обичай, предназначен да бъде символ на пробуждането на вътрешната светлина и вътрешното духовно зрение.

 

Вярва се, че къната защитава и благославя, пази от зли сили. Често в рисунките можем да забележим стилизирано око, което противодейства на недобронамерени погледи.

Jagua или Genipa americana е плод, който вирее в северната част на Южна Америка (близо до Перу), Карибите и Южно Мексико, обилно растящ в тропическите гори на Амазония. Дървото джагуа достига до 15 м височина и ражда плод подобен на портокал, който варира по размер от киви до пъпеш. Вкусът му е много близък до този на сушени ябълки или дюля.
Плодът се бере, докато е зелен (неузрял), обелва се и се пресова за сок. Този сок е безцветен, но се окислява при излагане на въздух и постепенно става черен/тъмносин на цвят.  За да рисуваме с него трябва да приготвим специален гел, който съдържа  сок от джагуа, ксантанова гума за сгъстител и етерични масла. Някои доставчици предлагат предварително приготвена пудра (джагуа на прах), която съдържа дехидратиран сок от джагуа, лимонена киселина, захар и ксантанова гума, към която просто трябва да се добави дестилирана вода и етерични масла преди употреба.
Прясно пиготвения джагуа гел се съхранява  в хладилник до 5 дни или се замразява до 8 месеца във фризер, за да запази свойствата си за оцветяване. Джагуа може да се нанася върху кожата директно с четка, когато е във вид на сок или с помощта на целофанен конус или апликатор, когато е във вид на гел. Необходими са минимум 1-2 часа, за да изсъхне напълно, през което време не бива да се мокри или докосва, за да не се размаже. Колкото по-дълго остане влажна джагуата върху кожата, толкова по-интензивен ще бъде окончателният и цвят.
След като рисунката изсъхне, е необходимо да се спазят някои специфични грижи за нея:

Отстранете гела внимателно без да дерете кожата

Да се измие много добре с хладка сапунена вода, за да се премахнат всички следи от гела, за разлика от къната, която не трябва да се мокри цял ден. Ако забравите да го измиете или не го измиете достатъчно добре, джагуа ще остави отпечатъци върху други части на тялото ви, тъй като е в пика на процеса на оцветяване

Да се избягва излагането на прясно нанесената рисунка на топлина и слънце през първите 48 часа, тъй като може да се наблюдава реакция при някои хора

В началото рисунката ще бъде едва забележима като светло-сива „сянка“ и ще започне постепенно бавно да потъмнява през следващите 12-48 часа, тъй като реагира с аминокиселините и протеините на кожата.
Цветът на джагуа е наситено тъмно-син до черен.
Джагуа обикновено трае 10-15 дни и избледнява, тъй като кожата ви естествено се ексфолира. Различният химически състав на кожата и начин на живот на различните хора влияят на крайния резултат. Рисунките са по-тъмни върху по-дебелите кожни зони като ръцете и краката, както е при къната. Допирът на облеклото и обувките с рисунката може да доведе до по-бързото и избледняване. Веднъж нанесена върху кожата, джагуа трябва естествено да избледнее, търкането няма да помогне.

Произход и традиции

Джагуа плодът се използва от местни Южноамерикански и Амазонски племена за естествено украсяване на тялото от векове насам. Не е известно кога точно е произлязла тази традиция, но се е предала от поколение на поколение. Всяко племе има свой собствен начин на приготвяне на Джагуа, методи и инструменти за приложение.
Каяпо са местно племе, обитаващо речните брегове на тропическите гори на Амазонка в Бразилия и те използват джагуа и до ден днешен. Те украсяват целите си тела за различни церемонии като използват дълги дървени пръчки като инструменти, за да направят перфектни геометрични плътни линии.

Символика

В продължение на векове индианците рисуват по лицата и телата си като това има редица значения от камуфлаж, докато ловуват до художествена изява. Амазонските племена вярват, че способността на човека да променя себе си в нещо друго е това, което ни отличава от другите животни.
Хората от Каяпо вярват, че техните предци са се учили на социални умения от насекомите като например пчелите. Ето защо майките и децата боядисват телата си взаимно с рисунки, подобни на шарките на животни или насекоми. Те вярват, че когато са боядисани, могат по-добре да общуват с Духа, който съществува навсякъде – в гората, в реката и т.н.
Рисунките с джагуа могат да обозначават постигането на определено ниво в йерархията на племенното общество, да всяват страх, знак за пълнолетие или готовност за воюване.