В Тарика можете да усетите магията на древното изкуство Мехенди – рисуване по тялото с натурални багрила (къна или джагуа), оставящи временни цветни следи върху кожата с влагане на символично послание в рисунката. В случай, че желаете рисунка за себе си или искате да направите специален и различен подарък за свой близък човек, може да закупите ваучер през нашия онлайн магазин.
Къна, хенна или хина е името на растението Lawsonia inermis и на произвежданото от него багрило, което е във вид на пудра и се получава чрез смилане на изсушените листа. За да рисуваме с него трябва да приготвим специална паста, която съдържа хенна пудра и други естествени съставки като етерични масла, лимонов сок, чай, захар, вода и др. За нанасянето на хенна пастата върху кожата могат да се използват различни средства – пръсти, птичи пера, рибена кост, дървена клечка, малък сладкарски шприц, спринцовка или ръчно изработени конуси от целофан. В Tariqa използваме такива конуси, тъй като са най-удобни и популярни. Пълним ръчно приготвената паста в тях и съхраняваме в хладилник до 3 дни или замразяваме във фризер за 6-12 месеца, за да запазим качества.
Добре е къната да се нанася върху измита и обезкосмена кожа, като след завършване на рисунката е необходимо да се спазят някои специфични грижи за нея:
Цветът и трайността на рисунката с къна зависят от качеството на съставките в пастата, химичния състав и температура на тялото, мястото, на което е разположена (дебелина на кожата и как се ексфолира), колко дълго е изсъхвала пастата върху кожата (препоръчително е между 4 и 12 часа). Веднага след отстраняването на пастата цветът е оранжев. Необходими са 1-2 денонощия, за да потъмнее и да стане наситено кафяв/червеникаво-кафяв. Рисунката ще има хубав, наситен цвят около 5 дни и ще избледнее и изчезне през следващите 7-10 дни.
Произход и традиции
Рисуването с къна е много древна традиция, но не е известно кога точно е възникнала. Предполага се, че хората са се украсявали с нея още през неолита. Има доказателства за нейното използване в Древен Египет, Месопотамия и източната част на Средиземноморието. Съществуват исторически записи, свидетелстващи за използването на хенна в древна Парта, която се намирала на територия, принадлежала по-късно на Персия.
В Европа къната става особено популярна през 20-ти век поради нарасналия интерес към Изтока и неговата култура.
Използването на къната и днес следва древните приложения – като декорация по тялото на младоженците за сватбени церемонии, по време на бременност или след раждане с цел укрепване на майката и детето и за други важни поводи и празници. Старинните ритуали са запазени в културите на териториите на първоначалното ѝ разпространение (Индия и Пакистан, Северна Африка и Арабският полуостров) и съдържат мистичните акценти от миналото.
Символика
Днес къната става все по-популярна, тъй като има редица предимства – натурална, безболезнена, временна и полезна за здравето. Вярва се, че рисунката ни носи щастие, късмет и сила. Нанасянето на къна може да бъде разглеждано като ритуал. Пълният процес на разкриването на рисунката е магичен. Наблюдаваме как цвета се променя върху кожата и можем да почувстваме билковия аромат на къната. Изчезването на рисунката също е символично, тъй като ни учи, че не бива да се привързваме към нещата, а да ги пускаме и да търсим Новото.
В миналото са използвали хенна като символ на защита в моменти на уязвимост и преход, когато човек е изпитвал притеснение от преминаване на някакви граници или му е предстояла лична трансформация.
Счита се, че Mehndi (рисуването с къна) е древен ведически обичай, предназначен да бъде символ на пробуждането на вътрешната светлина и вътрешното духовно зрение.
Вярва се, че къната защитава и благославя, пази от зли сили. Често в рисунките можем да забележим стилизирано око, което противодейства на недобронамерени погледи.
Jagua или Genipa americana е плод, който вирее в северната част на Южна Америка (близо до Перу), Карибите и Южно Мексико, обилно растящ в тропическите гори на Амазония. Дървото джагуа достига до 15 м височина и ражда плод подобен на портокал, който варира по размер от киви до пъпеш. Вкусът му е много близък до този на сушени ябълки или дюля.
Плодът се бере, докато е зелен (неузрял), обелва се и се пресова за сок. Този сок е безцветен, но се окислява при излагане на въздух и постепенно става черен/тъмносин на цвят. За да рисуваме с него трябва да приготвим специален гел, който съдържа сок от джагуа, ксантанова гума за сгъстител и етерични масла. Някои доставчици предлагат предварително приготвена пудра (джагуа на прах), която съдържа дехидратиран сок от джагуа, лимонена киселина, захар и ксантанова гума, към която просто трябва да се добави дестилирана вода и етерични масла преди употреба.
Прясно пиготвения джагуа гел се съхранява в хладилник до 5 дни или се замразява до 8 месеца във фризер, за да запази свойствата си за оцветяване. Джагуа може да се нанася върху кожата директно с четка, когато е във вид на сок или с помощта на целофанен конус или апликатор, когато е във вид на гел. Необходими са минимум 1-2 часа, за да изсъхне напълно, през което време не бива да се мокри или докосва, за да не се размаже. Колкото по-дълго остане влажна джагуата върху кожата, толкова по-интензивен ще бъде окончателният и цвят.
След като рисунката изсъхне, е необходимо да се спазят някои специфични грижи за нея:
В началото рисунката ще бъде едва забележима като светло-сива „сянка“ и ще започне постепенно бавно да потъмнява през следващите 12-48 часа, тъй като реагира с аминокиселините и протеините на кожата.
Цветът на джагуа е наситено тъмно-син до черен.
Джагуа обикновено трае 10-15 дни и избледнява, тъй като кожата ви естествено се ексфолира. Различният химически състав на кожата и начин на живот на различните хора влияят на крайния резултат. Рисунките са по-тъмни върху по-дебелите кожни зони като ръцете и краката, както е при къната. Допирът на облеклото и обувките с рисунката може да доведе до по-бързото и избледняване. Веднъж нанесена върху кожата, джагуа трябва естествено да избледнее, търкането няма да помогне.
Произход и традиции
Джагуа плодът се използва от местни Южноамерикански и Амазонски племена за естествено украсяване на тялото от векове насам. Не е известно кога точно е произлязла тази традиция, но се е предала от поколение на поколение. Всяко племе има свой собствен начин на приготвяне на Джагуа, методи и инструменти за приложение.
Каяпо са местно племе, обитаващо речните брегове на тропическите гори на Амазонка в Бразилия и те използват джагуа и до ден днешен. Те украсяват целите си тела за различни церемонии като използват дълги дървени пръчки като инструменти, за да направят перфектни геометрични плътни линии.
Символика
В продължение на векове индианците рисуват по лицата и телата си като това има редица значения от камуфлаж, докато ловуват до художествена изява. Амазонските племена вярват, че способността на човека да променя себе си в нещо друго е това, което ни отличава от другите животни.
Хората от Каяпо вярват, че техните предци са се учили на социални умения от насекомите като например пчелите. Ето защо майките и децата боядисват телата си взаимно с рисунки, подобни на шарките на животни или насекоми. Те вярват, че когато са боядисани, могат по-добре да общуват с Духа, който съществува навсякъде – в гората, в реката и т.н.
Рисунките с джагуа могат да обозначават постигането на определено ниво в йерархията на племенното общество, да всяват страх, знак за пълнолетие или готовност за воюване.